вторник, 29 май 2012 г.

прекрасен ден!

Прекрасен ден!
Не съм си и мечтала по-прекрасен!
Когато съдбата подарява хубавите мигове, трябва да си ги взимаме, за да подарява още.
Днешният ден е прекрасен дар от съдбата, който си взехме. Чудесна разходка сред зелените баири. Какво като бе с кола. По-важното е, че компанията ми бе най-прекрасната и желана!
Споделен обяд със салата и супа "саламура". Когато сервитьора ни я предложи и представа нямах що за супа е и изобщо не проявих интерес. Оказа се, че това е супа от пъстърва. Не сгрешихме с избора. 
После разходка по стъпките на живялите преди осемнадесет века. 
Прекрасен ден събран в преброените ни пет часа.
И времето бе красиво. Да, точно това е думата. Красиво! 
Зелено в хиляди нюанси. Цветните петна от рози и жасмин край дворовете подредени. Макови огнища покрай пътя. И облаците - къдрави, забързани, бели и с толкова фантазия редени от някой, който искаше да ни покаже неземни приказки и настроения. 
Пожелахме си още дарове такива от съдбата.



вторник, 22 май 2012 г.

разходка в миналото

Днес се разходих в... миналото.
Миналото на годините, когато от дете ставах човек.
Спомени и болка се сплитаха, усмивки и тъга по отминалото...
Романтиката къде е?
Само в спомените. В пеперудите и маргаритките.

събота, 19 май 2012 г.

романтика в дъжда

Има ли романтика в дъжда?
Не знам защо, но мога да я свържа само с летен дъжд. За предпочитане с компания.
Дъждът навън е майски според календара, но е октомврийски според същността си. 
Май е месец за романтика и мисли цветни, смели. Май е месец за любов и надежди нови. Май е месец за прераждане и за преоткриване на чувства, на мечти. 
Тия дни ми липсва романтичността на летен дъжд. 
Моята емоционалност може да си я открие /романтиката/ и в ежедневните неща. Когато ежедневието е споделено с усмивка, породена от топлината на безкрайна обич.



вторник, 15 май 2012 г.

не е случайно

Не вярвам, че е случайно.
Вчера обмислях до един момент, че прекалено се разхвърлям и не ми е нужно това място. До един момент... 
Когато научих, че учителката ми по литература от гимназията е казала за мен: "романтично е настроена..." Виждали сме се няколко пъти, по за няколко минути, за повече от двадесет и пет години, откакто съм излязла от училище. От моя страна тя винаги е имала симпатиите ми, но... предметът й... не винаги. Обичах /и още, де/ да чета. Но не ми е бил първа любов въпроса, особено в писмен вид: какво е искал да каже авторът?... За съжаление в нейните часове, особено когато имаше изпитване, съм била по-ниска от тревата. Налагало се е с ченгел да ми се вадят думи, за да имам все пак някаква прилична оценка. Съчиненията ми биваха изписвани с възможно най-едрия ми почерк. Все пак трябваше да се поизпише поне страница. Добре, че не ми брояха думите, както правят сега в училище. 
Нима съм допускала, че от мълчаливка един ден ще съм толкова бъбрива? Направо си се чудя понякога, откъде ми дойде това желание за пиша и да търся думите, и то за да събличам душата си. Понякога наричам си го с усмивка муза. А то по-скоро е моят Муз... /така де, щом има Муза, значи може да има и Муз/
Не, не се вземам на сериозно. Правя го, защото ми е приятно и ми помага да се опознавам. А това е вълнуващото.
Ето, откъде започнах, докъде стигнах...
Исках да си призная, че във вчерашния ден, два пъти бях изумена. Гореспоменатото "романтично настроение" и още веднъж, няколко часа по-късно. Лекарят ми - хомеопат, на когото имам доверие, защото без доверие няма начин да се получи нещо добро, в разговора ми каза: "много си емоционална и романтична"... 
Ясно е, че изумлението ми беше пълно. За по-малко от седмица това определение ме застига три пъти и провокира един спомен.
Това смени посоките на мислите ми за изтриване на това място, плод на един импулс. 
Сега знам, импулсът не е случайност. И идея нямам до къде ще ме доведе тази неслучайност.
Дали е случайно повторението на определението - романтична? Не знам. Но не вярвам, че е.



ще действам

"Какво е целта в живота на човека, какво е знанието, какво е цялостта, защо всъщност е всичко това. Ние хората приличаме на дървета, имаме си корен, но имаме и корона и именно тази корона показва какво носим, можем ли да приютим някого под сянката си или растем право нагоре като меч. Каквато и да е нашата посока, каквато и да е нашата цел, най-важното е тя да има резултат и за другите."
Това беше хороскопа ми за вчерашния ден в един от сайтовете, където наминавам понякога с усмивка. Никога не съм чела подобен. Не знам какво да мисля. Май проблем ми е, че много мисля. 
Днес по-малко ще мисля. Ще действам.

неделя, 13 май 2012 г.

да чета себе си

Прочетох книгата "Алеф" на Паулу Коелю на един дъх...
Сякаш четях себе си... /няма правописни грешки/
Най-странното е, че казах на познат, че съм я започнала и съм прочела за Ада и Рая, а предния ден съм го чела някъде другаде същото.

Веднага след разговора отворих книгата, търсих това, което съм "прочела" - нямаше го. Имаше друго, но то беше в непрочетеното.
Изплаших се, защото помислих, че полудявам. Толкова ясно виждах абзаца, който съм "прочела", а го няма.
Сънувала ли съм, полудяла ли съм... или... дори не мога да го изрека...
Едно е сигурно - съвсем скоро пак ще я прочета, имам още да чета себе си...

неразбрана

Останах неразбрана днес. Телефоните не са достатъчни за нормалната човешка комуникация. За съжаление, експлоатирам ги доста. Защото друг избор, в ден като днешния, нямам.
Опитвам се да се отърся от натрапчивото "откритие", че съм просяк на обич. Плаче ми се. Плача си. Очите ми плачат. Душата плаче и се раздира от болка.


романтичният ми дух

Миналия ден близка ми каза: "изумява ме романтичния ти дух". Отговорих: "от скоро е". Получих най-неочакваното твърдение: "о, не е, от дете те помня".
Преди 2-3 години една съученичка ме попита: "още ли четеш поезия". Погледнах я учудено и казах:"ами, от скоро". А тя:"о, неее, като ученичка го правеше, голяма романтичка беше".
Какво всъщност е романтичен дух?
Може би, онова в мен, което сега осъзнавам. Може би, ония мисли, които в себе си пазя, защото ще останат неразбрани от другите. Може би, онези желания, които споделям само с един. Може би, онова момиче с непокорните къдрици, което бързаше да порасне. Може би, жената днес, която иска да е щастлива. 
Или е съвсем друго, което аз не знам и не е сигурно дали изобщо ще науча. Или то е наистина е в мен, но е неосъзнато.
Тук ще правя опити да го открия.