Харесва ми да те посрещам в къщи... И на тебе ти харесва да те чакам у дома... С удоволствие обяда ни приготвям... А ти усмихваш се на изненадата... Празник е денят ми с теб!
Мъъъррр... Гууушшш... В ранно утро... Колко е хубаво утрото, когато до тебе се събуждам. И ти до мен ;) /или поне се правим, че е така ;)/. Денят е тъй прекрасен!
На края на летния ден... В утрото на следващия ден... Съдбата радост ни дарява... Съдбата щедра е към нас... С любов благодарим им с теб... А аз обичам си те теб! :) Гууууш... палавнико мой ;)
Понеделникът е хубав, щом за среща отреден е. Прекрасен ден е понеделник, когато истинско е "гуш". Усмихвам се. Усмихваш се. А щастието ни блести в очите...
Казах ти: - Специален ден е днес. Попита ме: - Кое му е специалното? - Така го чувствах... И още чувствам го така. Всеки ден, когато заедно сме, е специален. Но днес особено усещане владее мен. Може би това е от любовта...
Юнски ден за нас е отреден. Е, поне следобеда си беше само наш ;) Един следобед.... палав... нежен... страстен... топъл... мързелив... Следобед хубав :) С теб и с мен...
В понеделник, в утро ранно, времето е наше. Време за закуска, за разговори и за още нещо. Липсваше ми... Липсвала съм ти и аз... Хубаво е в прегръдката ти да се сгуша. И да чувстваме, че това любов е...
Мислиш ли си сега: "Ех, защо я няма... да ме стопли в тая студена късно-пролетна вечер?"
Защото аз си мисля: "Защо го няма момчето ми, да си го гуууушна.... да си го топля... да си ме топли..."
Много те обичам! Много...
Любов по обед... Защо пък не? Часовете нищичко не значат, когато заедно сме с теб... След свършени задачи сред погледите палави, времето е наше... Само наше... И идея имам нова... Хамак да си опънем в двора ;) /знам, че място вече ти му търсиш ;)/ Прегръщам те с любов...
Ден за дейности ремонтни. Добър екип сме. Искаме го и го правим. Идеи нови се зараждат. Ще ги изпълним в някой ден. Заедно можем и ще го направим... Може би защото любовта е с нас...