Мислиш ли си сега:
"Ех, защо я няма... да ме стопли в тая студена късно-пролетна вечер?"
Защото аз си мисля:
"Защо го няма момчето ми, да си го гуууушна.... да си го топля... да си ме топли..."
Много те обичам!
Много...
Любов по обед...
Защо пък не?
Часовете нищичко не значат,
когато заедно сме с теб...
След свършени задачи
сред погледите палави,
времето е наше... Само наше...
И идея имам нова...
Хамак да си опънем в двора ;)
/знам, че място вече ти му търсиш ;)/
Прегръщам те с любов...
Ден за дейности ремонтни.
Добър екип сме.
Искаме го и го правим.
Идеи нови се зараждат.
Ще ги изпълним в някой ден.
Заедно можем и ще го направим...
Може би защото любовта е с нас...
Това е нашият Фил - филодендрона ни.
Расте си и се кипри пред прозореца.
Ама и ние му угаждаме ;)
И му се радваме от дивана...
В късния следобед времето е наше.
Време за усмивки...
Време за прегръдки...
Време за любов...
Всеки час с теб е празник за мен!
Обичам нежността ти да ме прегръща...
Обичам топлината си да споделяме...
Обичам да виждам пламъче палаво в очите ти заблестяло...
С желание и вдъхновение обичам всичко да правя за теб...
Обичам да бъда с теб!
Обичам теб!
Ден прекрасен...
Ден за сбъднати мечти...
Лесно с тебе се работи,
дори това, което е за първи път...
Беше тъй приятно днес!
Благодаря ти аз!