да чета себе си

Прочетох книгата "Алеф" на Паулу Коелю на един дъх...
Сякаш четях себе си... /няма правописни грешки/
Най-странното е, че казах на познат, че съм я започнала и съм прочела за Ада и Рая, а предния ден съм го чела някъде другаде същото.
Веднага след разговора отворих книгата, търсих това, което съм "прочела" - нямаше го. Имаше друго, но то беше в непрочетеното.
Изплаших се, защото помислих, че полудявам. Толкова ясно виждах абзаца, който съм "прочела", а го няма.
Сънувала ли съм, полудяла ли съм... или... дори не мога да го изрека...
Едно е сигурно - съвсем скоро пак ще я прочета, имам още да чета себе си...