Миналия ден близка ми каза: "изумява ме романтичния ти дух". Отговорих: "от скоро е". Получих най-неочакваното твърдение: "о, не е, от дете те помня".
Преди 2-3 години една съученичка ме попита: "още ли четеш поезия". Погледнах я учудено и казах:"ами, от скоро". А тя:"о, неее, като ученичка го правеше, голяма романтичка беше".
Какво всъщност е романтичен дух?
Може би, онова в мен, което сега осъзнавам. Може би, ония мисли, които в себе си пазя, защото ще останат неразбрани от другите. Може би, онези желания, които споделям само с един. Може би, онова момиче с непокорните къдрици, което бързаше да порасне. Може би, жената днес, която иска да е щастлива.
Или е съвсем друго, което аз не знам и не е сигурно дали изобщо ще науча. Или то е наистина е в мен, но е неосъзнато.
Тук ще правя опити да го открия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар